Църковният празник Пресвета се пада първата неделя след Петдесетница – тогава жителите на село Искрец провеждат своя годишен събор. Но всяка година дата е различна, което придава на събора подвижен характер, а провеждането му обикновено е през юни. Освен това тук се правят множество и най-различни курбани, като някъде в околността всяко селско семейство издига оброчен кръст. Тази традиция се спазва още от незапомнени времена, а никой не може с категорична точност да съобщи кой полага основите на това издигане. Независимо от всичко, потомците убедително пренасят традицията в наши дни. В определения ден семейството изнася оброчния кръст и продукти, а на курбана се канят всички съселяни. Два са курбаните пък, които се провеждат на територията на черковния двор. Църквата се нарича Свети Николай Чудотворец и приема два курбана. Единият е на Пресвета, а другият – на шести декември. Тогава отбелязваме деня на свети Николай, а останалите курбани се правят на църковни празници през годината.
Три много известни личности имат честта да са родени в Искрец, като първият е Младен Стоянов и е един от политиците в българската комунистическа партия. Следващият известен човек е вече покойник, но в продължение на дълги години е програмен директор на Българската национална телевизия и освен това част от БОК и футболните среди в България. Става дума за Иван Славков, който е известен с прякора си Батето. Неговият син Тодор Славков също е добре познат на родната аудитория, защото участва в едно от изданията на ВИП Брадър. Силви Вартан също е родена тук – тя никога не е криела българските си корени. Най-известната ѝ изява е изпълнението на песента Я кажи ми, облаче ле бяло, посветена на емигрантите. Освен това редовно приема визити в страната, на които с готовност се отзовава. Селото обаче може да се похвали и с единствен по рода си климат, а не само с наличието на известни хора кореняци. Преди време по поречието на Искрецката река е установен особен сорт микроклимат, който се характеризира с чистота на въздуха и малко на брой мъгливи дни. Поради самото си естество е подходящ за хора с белодробни проблеми и заболявания.
Цар Фердинанд 1-ви издава указ, с който в Искрец през 1908-ма година се създава болница за хора с проблемни бели дробове. На първо време това е всъщност туберкулозен санаториум, а за решението да е точно в селото се стига след оглед на специална комисия. Тя е назначена от монарха с цел са измери климатичните параметри и на базата на това да определи дали мястото е добро. Светият синод проявява изключително великодушие, като дарява земите за строежа на болницата. Министерството на горите също се включва активно, засаждайки близо 250 декара борови и широколистни гори. Те имат за цел да внесат допълнително обогатяване и пречистване на въздуха. Единствената кръщелница със седем ъгли на Балканския п-ов се намира в селото – тя е към манастира Успение Богородично. Той пък е построен в двора на болницата. Училището носи името на светеца Иван Рилски, като за известен период учениците учат в друга сграда поради възникнал пожар.
